„Имало едно време в Чукурова“: Появата на Чолак

Пристигането на Чолак обръща живота на всички с главата надолу. Дори Вахап предава собствения си брат и застава на страната на новия силен играч. Мирът в полевото селение е разрушен. Страхът отново се настанява сред хората.

Принуден съюз

Последните събития принуждават Хакан и Фикрет да загърбят различията си. Двамата застават рамо до рамо срещу Чолак. Те отиват при него и ясно заявяват, че ако още веднъж посегне на невинни хора, ще съжалява, че изобщо е напуснал затвора. Предупреждението е открито. Враждата – официална.

Заплахата на Абдулкадир

Лютвие разкрива на Зулейха, че Абдулкадир е предоставил малкото имение на Бетюл и Шермин. Освен това я е заплашил директно – ако проговори, ще я убие. Зулейха избухва и иска незабавно да се изправи срещу него. Лютвие я спира, напомняйки ѝ, че Абдулкадир е хладнокръвен убиец, който не познава граници.

Гневът на Фикрет

Фикрет случайно става свидетел на този разговор. Яростта му е неудържима – не толкова заради заплахата, колкото заради това, че са крили истината от него. Той се чувства предаден. Зулейха му обещава, че убийството на Али Рахмет няма да остане ненаказано. Този път справедливост ще има.

Новият план на Чолак

Чолак вече е избрал първата си цел – Зулейха. Той възнамерява да я притисне така, че нито Мехмет, нито Фикрет да могат да я спасят. Планът му е да я изолира и да я удари там, където най-много боли.

Сблъсъкът

Фикрет отива при Абдулкадир с ясна решимост. Той иска признание. И е готов да стигне до крайност, ако не го получи. Напрежението между двамата е на ръба на експлозия. Ако Абдулкадир не проговори, цената може да бъде животът му.