Орхун защитава Хира пред Афифе в „Плен“
Когато Орхун и Хира се прибират у дома, грижата му става още по-осезаема. Той внимателно я настанява на дивана и повдига крака ѝ, за да не натоварва нараненото място. Всяко негово движение показва, че тревогата му не е отминала.
Афифе обаче не пропуска да отбележи, че подобна близост би била по-подходяща в стаята на Хира. Атмосферата мигновено се напряга. Хира се готви да се съгласи, сякаш отново иска да не създава неудобство.
Точно тогава Орхун поставя ръка на рамото ѝ и с твърд тон заявява, че това е домът, в който Хира живее. Тя има право да се чувства спокойно и защитено в него. А ако някой не приема тази реалност, може да избере да не остава под този покрив.
Думите му звучат като ясно послание – позицията му е окончателна.
Перихан търси реванш чрез Ведат
Паралелно с това Перихан води напрегнат разговор по телефона с Ведат. Тя е недоволна, че той смята въпроса със семейство Демирханлъ за все още отворен. За нея тази тема трябва да бъде приключена, но очевидно не всички споделят мнението ѝ.
В гласа ѝ се усеща раздразнение, а между редовете – опасност. Перихан не е от хората, които се отказват лесно, когато смятат, че нещо им се полага.
Орхун намеква за сватбата с Хира
В по-личен момент Орхун се обръща към Хира с мекота, която рядко показва пред другите. Той ѝ казва, че се надява кракът ѝ да заздравее възможно най-скоро, защото сватбата им наближава.
След това с полуусмивка ѝ намеква, че ако се наложи, е готов да я понесе до олтара на ръце.
За Хира тези думи са едновременно утеха и смущение. Тя усеща дълбочината на чувствата му, но сърцето ѝ отново се разтуптява от притеснение. Любовта между тях вече не е просто обещание – тя е решение, което се заявява открито пред всички.
И тук напрежението не е само в интригите, а в това колко далеч е готов да стигне Орхун, за да защити жената до себе си.


